Както често се случва обаче, след тунела при "Траянови врата" се озовахме в друга прекрасна побеляла България. Чак не ми се тръгваше - Нова година и сняг! Помислих си колко романтично е да вали на Нова година и мислено съжалих, че щях да го пропусна. Винаги внимавайте какво си пожелавате! Особено по Нова година!

Дааам, не че в Сицилия беше по-топло. Кацнахме в Палермо, а там вали нещо като дъжд, ама по-твърдо, или нещо като сняг, ама по-прозрачно. По пътя от летището до града виждам отляво - морето пенещо се в сивите оттенъци на морското синьо, а отдясно - високи скални масиви с много тучна зеленина в низините плавно преливащи нагоре в кафяви скали, чиито върхове се губят сред надвисналите мрачни облаци.

В замяна на това пък града блестеше в коледни светлини и празнична украса. В 5 следобед вече си беше откровено тъмно. 

Хотелът ни беше на главната улица Via della Liberta, което беше предварително избрано за целите на улеснен новогодишен шопинг.

Задача първа - да намерим къде да вечеряме! Ресторанта на хотела работи само за закуска, като почти всеки градски хотел в Европа. Да, гладните туристи надушват храната и тъй като ние не сме изключение първо намерихме един типичен бар, седнахме на по чаша червено вино с мезета, а малките туристи си харесаха по един бриош с крем рикота.

Италианците именуват "бар" заведение като сладкарница, което предлага и алкохол, както и леки закуски към него. Там сутрин се пие кафе или капучино с бриош, на обяд се пие чаша бяло вино или кампари със снаксове, а вечер може да наблюдавате как местните чичковци обсъждат политиката, играят табла и пият нещо в малки непрозрачни чашки.

Същинска хубава вечеря с пица, паста, морски дарове или месни специалитети ядохме в тратория на един хвърлей от хотела. Много весело се получи, когато поръчахме по една грапа, салата, вино, спагети Карабонара, пица, хляб и микс от меса. Донесоха ги в следната поредица: вино, спагети, грапа (донесена с учудване). След като всичко постоя на масата в очакване на салатата се наложи да обясним, че сме си 100%ови българи и като такива започваме със салатата, после останалото. Тогава се почна едно уточняване кое след кое да носят и кое с какво се пие. В крайна сметка мъжа ми с едно недвусмислено махване с ръка каза: "абе, давай всичко, к'во да го мислим". Е, похапнахме и то на много добри цени/порции: пици 4-7 Евро, спагети 6-9 евро, Scalopili con funghi Misto di carne 7-9 евро, insalata mista със сурови пресни гъби 6 евро, вино бутилка около 12 евро, 1/2 vino di casa 6 евро.

На следващият ден 31 декември времето беше толкова снежно, че честа гледка беше как местните си правят снимки на снега. От 20 години не е падала снежинка на този остров, а ние ще цъфнем точно тогава. Трябваше да посетим градчето Монреале, за което на 2 пъти тръгвахме с организиран автобус, но метеорологичните условия бяха изненадващо лоши.

Оказа се, че тук превозните средства са само с летни гуми, и честа гледка беше колите да се пързалят по "натрупаната" 2-3 сантиметрова снежна покривка. Неща като снегорин и лопати просто няма и затова улиците, които са "непроходими" ги затварят. Стана ми смешно като си помисля, че в Палермо и в Северна България, по едно и също време има еднакви проблеми, само дето в Сицилия е 4 градуса, има 2-3 см сняг, който почти веднага се топи и няма проблеми с електро и водо подаването, а в Северна България температурата е минус 10, снежната покривка към половин-един метър и дърво и камък се пука. Какъв е извода: по-добре сме подготвени от сицилианците. Ние поне очакваме да има сняг, а тях си ги изненада.

Е, това не ни попречи след като направихме екскурзия из града с група да се "помотаме" из главната улица. Мотането беше най-често в магазините, с цел стопляне на измръзналите крайници, а излизането и влизането от един магазин в друг беше с прибежки и припълзявания взимайки под внимание валежа и хлъзгавата лапавица. В тази връзка трябва да отбележа, че тротоарите са покрити с много красиви каменни/мраморни плочи, излъскани с времето, но адски неподходящи за подобни сезонни аномалии. Честа гледка бяха бързащи пешеходци също като мен, току размахващи ръце в стил "вятърна мелница", докато крата им ги понасят в непланирана посока. В началото държах децата си за ръка, с идеята ако се подхлъзнат да ги държа, но в последствие ги пуснах на собствен ход, тъй като ако падна аз ще ги повлека, а това би било не просто смешно, но и болезнено.

От Катедралата на Палермо купих за по 1 евро медальончета на св. Розалия - покровителка на града, отървала ги от чумата. Всъщност тя е четвъртата поред и последна за сега светица, считана за изцелителка от страшната болест. Както казват на шега местните: "взела е работата на предишните 3 защото не са се справяли толкова добре", но през миналите векове чумата е била страшен бич за населението. Донасяли са я от далечни места търговските кораби и се е разпространявала от плъховете. Затова пред катедралата има една много интересна "каляска" във формата на лодка. Направена е за да напомня на хората, че чумата като всяка болест "идва на кон и си тръгва пеш", а в този случай идва на лодка и си тръгва след много молитви.

Играчки и книжки за децата, както и гайд за Палермо, книга с рецепти и списание за Палермо са други нужни и интересни неща с които се сдобих. Домочадието се надява скоро да направя някоя от рецептите от книгата. Със сигурност ще опитам, пък ако се получи ще споделя.

Новогодишна вечер в хотел Хилтън Екселсиор.

Вечеря в 5 звезден хотел означава задължително костюм и вратовръзка за мъжете и строго официален тоалет за дамите. Не, че някой ще Ви направи забележка ако не спазите правилата, но от собствен опит трябва да кажа, че бихте се чувствате адски глупаво ако обслужващият Ви персонал е по-добре облечен от вас. След като веднъж преди доста години изпаднах в подобна ситуация, разбрах че в такива случаи важи правилото "Колкото повече, толкова повече". Колкото по-официален тоалет, толкова по-добре, и никой тоалет не е прекалено официален за вечеря в 5* ресторант, било то в хотел или на кораб. Винаги ще има и по-официално облечени от вас.
Тази година заложих на черно и сребро. Според мен от съществено значение при вечерното облекло са аксесоарите и бижутата. В случая се спрях на черна пола тип "молив" и черна блуза със сребристи нишки. Класически лачени черни обувки с тънък ток (не питайте как се разхожда с тях навън след полунощ в условията на прясно валящ сняг), и лачена черна чанта. Без часовника и халката ми, останалите бижутата са сребърни, но не са с диаманти (за разлика от бижутата на други дами).

Самата вечеря протече в типичният за италианците режим - първо яденето, после танците и веселбата. За мен не беше новост, и друг път съм посрещала Нова Година в Италия, но за други българи това си беше изненада. Що се отнася до храната и напитките, бих казала, че за пореден път сицилианци ме подложиха на древното мъчение наречено "кулинарен мазохизъм", подлагащо на изпитание в по-малка степен професионалните умения на готвачите, и в по-голяма степен уменията на стомаха ми. 8 степенното меню смятам беше замислено в стил "гурме", но в Сицилия гурме порциите са като да нахраниш сина ми, а "детското меню" си беше с нашенски порции.

Пълна чаша вино.

Началото беше малко стресиращо: със стрида в лимонено сорбе. Честно казано вида на морското нещо е слузест, както и да го поднесеш (трябва да е сурово). В случая готвача доста се беше постарал да събуди любопитството ми и така да предизвика желание да опитам стридата.

Яде се цяла - на един дъх, както се пие текила. След като я лапнах, и съжалих че я сдъфках, се почувствах като реален участник в "Сървайвър" и честно казано имах нужда от текила за дезинфекция на стомашно-чревният тракт. За съжаление под ръка ми беше само пълната чаша бяло вино, винаги пълна около 10% от възможният обем, която гаврътнах на екс и довърших дезинфекцията с половин чаша газирана вода. След като очите ми се избистриха от последвалото просълзяване, видях съсредоточените погледи на останалите членове на масата върху мен, питащи ме с поглед: бива ли, или не бива да опитваме този деликатес!?! След като през ума ми минаха един куп негативи, оптимиспично споделих: не знам дали беше хубаво, всеки трябва сам да опита. Така де, няма само аз да се мъча, и другите са платили колкото мен. А и го глътнах толкова бързо, че може и да съм пропуснала качествата на продукта. Не знам до колко съм била убедителна, тъй като останалите започнаха да ровят съсредоточено с приборите в миниатюрната чаша и да се помайват нещо. Това на свой ред доведе до нов катаклизъм. Тъй като имаме горе-долу 10тина минути за това предястие, и за това време никой друг освен мен не беше го поел, управителя на ресторанта дойде да пита какъв е проблема, тъй като сервитьорите не може да раздигнат недокоснато блюдо. И се почна едно обясняване... мъжа ми бил "алергичен" (добре, ще Ви направим друго предястие. Ама няма нужда, Няма, НЯМА!), на мама и идвало твърде голямо за една хапка (ами да Ви го нарежем госпожо, ааа не, Не, НЕ!) Само баща ми не можа да се справи с обясненията, настойчивата любезност и възмущението на maître d'hôtel от работата на готвача. След кратко суетене и след като управителя каза да извикат шеф готвача на очна ставка с госта, татко не издържа, взе вилицата, бръкна отривисто в чашката, лапна стридата и смело я глътна. После се усмихна и с многозначителен жест с ръка, нетърпящ коментар (нещо средно между Molto buono + BASTA!) разговорът приключи. Дали ще опита отново стрида? ... Едва ли.
Следващите блюда бяха все по-малко странни. А именно:

и други.

Както сподели мъжа ми: "Всяко следващо се доближава все повече до това, което харесвам". Честно казано всички останали ястия много ми харесаха, но бяха твърде много. Да не говорим, че сменихме и няколко вида вино, като сервитьорите непрекъснато доливат в чашите, за да са "пълни". Накрая не смеех да пийна от шампанското в полунощ, мислейки си "от кое ли точно вино ще ме боли главата утре...?" Странно, но на другата сутрин се събудих със свежа глава и адски гладна!

Хубаво е да посрещнеш Новата година в Хилтън, там дори разговорите в дамската тоалетна са на друго ниво. В преддверието й станах неволен слушател на разговора на три възрастни италиански дами, едната от които сподели какво "подаръче" е получила. Не ми беше удобно да погледна в детайли, но явно стана дума за бижу, тъй като друга дама през възхита попита: "колко карата са диамантите?" а не "това диаманти ли са?"

01.01.2015 - Много приятно е преживяването да се разхождаш из Палермо в празничен топъл ден! Времето е сухо и значително по-топло, около 6-7 градуса. Основен проблем - къде ще ям? Няма проблем - някои траттории и доста барове работят за щастие на почиващите. Малко беше странно, когато в 13.30 ч, след едночасова разходка в студа, влязохме в един бар за по чаша червено вино и парче пица, да седнем сред хора пиещи първото си за деня кафе.
На 02 януари всичко, което ни интересуваше като туристи работеше. Църквите бяха с широко отворени врати, също както магазините и заведенията. Времето беше слънчево и приятно хладно, и позволяваше дълга разходка по централните улици, пристанището и старата част на града. Старата част е много интересна, изпълнена с тесни каменни улички, криволичещи между 7-8 етажни сгради. Някои къщи са толкова близо една до друга, че терасата на едната се опира в стената на съседната сграда. Има и къщи от едната страна на улицата, които спокойно е можело да се построят "на калкан", а вместо това между тях има около метър широко дворче, и терасите им се редуват през етаж. Коментирайки учудването от тези факти с мъжа ми, и защо е необходимо да се строи така, стигнахме до извода, че явно така е най-удобно да стигнеш до любовницата :-) Шегувам се! Палермо и незаконни любовни връзки е равносилно на социално самоубийство. Все пак там е възникнала Мафията, като начин за налагане на моралният кодекс в години на беззаконие и липса на осигурена от държавата защита.

Доколкото разбрахме от екскурзовода ни, в момента в Палермо живеят около 2000 от общо 4000 италианци заподозрени във връзки с мафията. Те явно са обществено известни, но недоказуеми мафиоти. По отношение на безопасността по улиците - предупредиха ни за всеки случай да пазим чантите си от крадци и джебчии, въпреки че града е известен като безопасно място за туристите. Аз в това отношение съм си прибрала всички документи, банкови карти и едри банкноти в малка, тънка чантичка "през рамо", която слагам под палтото.

В дамската чанта нося вода, салфетки, гланц и компактна пудра; портмоне с по-дребни пари и най-ценните ми вещи: таблет и телефон, обаче се замислям да преместя телефона в другата чантичка. Разбира се винаги държа чантата плътно под мишница издраво държана за дръжката.

Но, да се върнем на обиколката в старият град. Със съпруг и две момченца е трудно да се наблегне на покупки различни от списания и играчки, затова малко след като започнаха да нервничат от безцелното бродене в града им купих списания: "Planes" с играчка за едното дете, "Hot Wheels" с играчка за другото дете и някакво местно списание за коли - справочник на най-новите модели коли на пазара - за таткото. След това за мой късмет се натъкнах на магазин от веригата търговски центрове за луксозни стоки "La Rinascente", предвидливо позициониран на площад с кафетерии и барове.

На картата на Палермо основните търговски улици са Via Roma и Via Maqueda в старата част и всички свързващи ги улички, и Via della Liberta, където са магазините на Prada, Louis Vuitton, Hermes, Liu Jo, Gucci, Michael Kors и много други др. Не случайно тази улица я наричат палермитанската Шанс елизе. А ето как се паркира в Палермо:

На прибиране за България пак валеше. Но аз бях щастлива. Прибирах се в България! Кацнахме в София в 1 сутринта на 4ти, при планирано кацане в 20 ч на 3ти. Не че нещо специално се е случило - просто отложиха полета с 2 часа, а като цъфнахме на летището го отложиха с още 2 часа. пътниците толкова бяхме свикнали да се мотаме по летището, да пием по чаша вино и да ядем сухи сандвичи, че бординга си започна и никой не бързаше да се качва на самолета. То не, че уведомиха че има бординг. Ами, сицилианска работа.

В тази връзка туриста трябва да знае някои порядки в Сицилия:

В тратториите ви сервират хляб и вода безплатно, но ви взимат 2 евро на човек за обслужването. Грапата се сипва в чаша докато кажете "basta" и най-често не ви дават касов бон, а сметка на око.

Free wi-fi zone в заведение означава, че давате устройството си на човек от персонала, който въвежда паролата без да ви я казва и при повторно влизане пак иска парола. Разумно, няма как да ползвате нета им ако на другият ден "случайно" сте на тротоара пред заведението. В хотела ви дават име и парола, които въвеждате при всяко влизане и важат до 1 часа сутринта в деня на напускане на хотела, а напускате в 10 ч. Така де имате да събирате багаж за какво ви е нет, само да се залисвате излишно.

Цените в бар ако хапвате и пийвате на крак на бара или се обслужите сами са по-ниски от колкото ако седнете на маса и поръчате на сервитьора. Обикновено в менюто са вписани най-високите цени.

При посрещането на Новата година в ресторанта се остава до към 12.30 максимум 1 часа. После се излиза на площада, където е издигната празнична сцена и хората се веселят по улиците.

А как приключи пътуването? В 4 сутринта бяхме на пловдивска земя, дишахме си нашенският студен въздух у дома и пиехме по "wellcome drink" уиски за сгряване с мъжа ми.